Всяка вечер с падащия здрач едно селце във Видинско сякаш се пренася в роман на Стивън Кинг

Снимки:http://mypicsmania.blogspot.com

Духове лудуват във Видинско

От:Ваня Ставрева

Всяка вечер с падащия здрач едно селце във Видинско сякаш се пренася в роман на Стивън Кинг. Тайнствени гласове, духове на погребани живи в земята сватбари и утъпкани от самодивско хоро поляни идват заедно с нощта.
Часът е 21:15. В село Шишенци улиците са тъмни и пусти. Малцината възрастни хора бързат да се приберат зад портите по светло. Само кучешки лай гони тишината. Изведнъж обаче и псетата замират, лаят стихва и зацарява гробна тишина. В нея изневиделица се понася далечна гълчава от човешки гласове. Звукът бързо приближава и се превръща в женски писъци. В следващия миг вече се чува от другата страна на селото, но сякаш идва високо от въздуха. Всичко спира така внезапно, както се е появило. Тогава кучетата започват бясно да лаят. Минали са само 20 секунди, но звуците вледеняват.
Местните отдавна са свикнали с гласовете. Те са разбрали, че каквото и да ги предизвиква, то не им вреди. Раздвоени са дали писъците са на духове или на самодиви.
Едно е сигурно - те не са на птица, нито на звяр, нито на вятър. До сега обаче никакъв специалист не е отишъл да ги проучи и да ги обясни.
Гласовете се появяват за първи път още в началото на XX век, но през годините зачестили. Старците в детайли си спомнят 1959 година, когато в една от къщите се появил дух. Тогава цяло село се изредило да види с очите си поразиите, които той сторил.
"Много хора в началото не вярваха, че се появява това нещо, но не го чуваме само ние,а и децата ни, когато си идват от градовете", споделя секретарката на кметството леля Васка. Според бившия кмет на селото Дафин странните звуци се появяват наново от преди 10 години. И той няма обяснение какви са. Чува ги и сегашният кмет, също Дафин. "Много не вярвах на приказките на хората, но една вечер отидох за мляко и закъснях до мръкнало. Тръгнах по улицата и изведнъж зад мен се понесоха тези звуци, започнаха бързо да ме настигат и аз се прибрах на бегом. Това, което чух, не е от жива материя. Наподобява глъчка от много хора, понякога има детски или женски гласове, които се извисяват, както се вика на хоро на мегдана, рядко се чуват мъжки гласове и дори тъпани", категоричен е кметът. Така го описват повечето в Шишенци. Преди няколко години синът на местната лекарка се опитал да запише тайнствените писъци, но после се оказало, че на лентата няма нищо.
"От 5-6 години сме тук и все си ги има. Аз си викам, че са чакали, а мъжът ми казва да говоря така, защото били някакви сили", признава баба Янка. Съседката ѝ Надежда Найденова също е убедена, че това е някаква природна сила. И мъжът ѝ, учител във Вършец, мислел като нея. Като разказали за тези гласове на видинския депутат Михаил Миков, той зинал.
"Чакалът вие цяла нощ, когато търси женска, а това нещо се чува само вечер, към девет-десет часа или рано сутрин и то само за половин минута", отхвърля версиите ловецът Марко Петров. Той твърди, че много пъти когато дружинката ходела на лов, виждали утъпкани кръгове в тревата и около кръга нямало никакви следи. "От стари хора знам, че това е самодивско хоро. Сигурно и гласовете са на самодиви", предполага Марко.
"Сигурно са самодиви", твърди и Донка Вълчева и изравя спомен отпреди 40 години, когато е била млада. "Баба Райка ми разказваше, че има самодиви. Един човек не вярвал,отишъл на чешма край селото, където те се събират и легнал да спи там, за да види има ли ги. През нощта самодивите се събрали и той чул едната да казва: "Счупило се е едното жегло на колата и ще взема крака на този мъж за жегло." На разсъмване мъжът понечил да стане, но не могъл да си помръдне единия крак. С пълзене се прибрал до селото и след няколко дни умрял."
Същата история разказва и Марко Петров, като уточнява, че мъжът, за когото става въпрос, бил от с.Каленик. 81-годишната Нина Генчова пък си спомня, че по същия начин самодиви се били появили и преди много години, когато нейната майка била още мома. Сега баба Нина чува самодивите нощем,както някога ги чувала майка ѝ. Тя и други нейни връстнички си спомнят, че като деца по поляните край селото се появявали странни купчинки, които сега опреличават на разбита сметана. Това било "самодивско блюволо", твърдят старици.
Има и друго обяснение за тайнствените звуци в Шишенци. Според легенда някога тук е потънала цяла сватба и сватбарите живи били погълнати в земята. Гласовете, които се чуват са на техните духове и първоначално се появявали само в един ден от годината - в деня, когато сватбарите загинали. За това жените, които вярват, че това са духовете им, когато нощем чуят гласовете, казват: "Сватбарите пак започнаха да викат."
"Шишенци си е белязано", категорични са хората в селото. Повечето от тях помнят необичайните събития от 1959 година. Тогава в една от къщите до селското гробище започнали да стават странни неща. По прозорците и вратата се чували драскания, в стаята отеквали стъпки и скърцания. Ножовете се забивали в стените, невидима сила обърнала казан с мас в огъня,но мазнината не пламнала. Друг път нещо хвърлило калъп сапун в печката, конците на един от чаршафите се самозапалили и прогорили дупки в плата... Цяло село се изредило и гледало какво става в къщата,но само едно от децата пищяло и казвало,че вижда нещото,което прави поразиите. Накрая семейството отишло при врачка в с.Бориловец и тя им казала,че имането,което са намерили, трябва да бъде върнато там, от където е взето. До ствола на отсечен клен бащата наистина бил намерил имане и след като го върнал обратно, странните случки в къщата престанали.
В Шишенци и сега вярват, че това е бил духът пазител на съкровището. Къщата, в която преди повече от 40 години се случило това,сега е пуста, защото потомците се изселили.
Повечето твърдят, че нещото се появява нощем, нито помага,нито вреди на хората. Не така мисли обаче 65-годишната баба Перка. Според нея гласовете посочвали къщите, в които някой ще умре.
През 1998 година тя се приготвяла за задушница, защото майка ѝ била починала преди година, когато чула гласовете. Перка била навън и те прелетели покрай нея. Един женски глас обаче се задържал по-дълго. Уплашената жена се замолила: "Майчице,ако си дошла да вземеш татко, иди си,че той ми трябва..." Пет дни по-късно баща ѝ починал, след още 17 дни се споминал и мъжът ѝ. В същата година кола сгазила в София и зет и.

http://dir.izkustvoto.com / Time Mysteries